…А като няма дом, няма и сърце
…А като няма сърце, няма човек
…А като няма човек, нищо не е от значение…
…Точно така живеем в България…
С тези мисли започвам днескашната си статия.
Защо ли ? Защото днес ще пиша за НУ "Христо Ботев" село Средногорово.
Много малко е информацията за това училище, а прословутият "Гугъл" буквално "мълчи" по въпроса. Ето и малко факти, който са достъпни в интернет пространството, и могат да се докажат:
- 1976 година е преустроено за "Специфични деца", с различни способности и психични отклонения
- 1986 година - 250 деца на пълен пансион
- 36 учители
- 12 училищни занимателни
- 4 готвач
- 1988 година - 302 деца на пълен пансион
- 38 учители
- 12 училищни занимателни
- 4 готвача
Миналото на училището е обвито в мъгла. Създадено е като Училище, което ще приеме децата както от село Средногорово така и от съседните села. Тогава селото е наброявало численост около 800 човека, а според някой сведения са стигали до 1200 човека. Въпреки че в книгата "Средногорово — минало и настояще" има малко по - различни данни, това, което "изрових" в Библиотека "Искра" е доста по-различно
Но нека се върнем към гледките от училището. Разказват се небивали истории както за самото училище така и за подземията под него. Все още когато погледнеш през разбитите прозорци те побиват тръпки, и за нищо на света не ти се иска да влезеш. Тези снимки са направени преди около 10 години. Имаше билкар, който използваше училището, за да суши билки, и част от тези снимки са от него. Да, минал съм ги през "Фотошоп", но идеята е да се види какво има вътре, защото от вън училището изглежда страховито.
Какво е бъдещето му ?
Всичко ще започне, когато се случи някоя беля, защото сега няма пари за него, а и желание за промяна липсва. Покривът е наклонен и керемидите са готови да се изсипят върху човек или кола минаващи от долу. Въпрос на време е.
А до тогава ни остава да се молим, когато това стане да няма човек или кола отдолу.
Няма коментари:
Публикуване на коментар