вторник, 17 юни 2014 г.

Една легенда за водата, която лекува в земите около село Средногорово

Когато за първи път чух тази история тя ми се стори много не вероятна. С течение на годините, аз все не намирах вярата, за да се запитам има ли истина или е поредната легенда, сътворена от хората. Преди около 2 години случайността ме сблъска с мой приятел, който от 5 години работи в София в частна фирма свързана с геологията. След като му разказах за тази история, той се усмихна многозначително и ме накара да го заведа там, за да вземи съответните проби. Два часа се разхождахме в югоизточната част на селото, качвахме се къде ли не, и слизахме в дерета, в който не е стъпвал човешки крак. Моят приятел събра и номерира голямо количество проби, и на следващият ден замина за София. Минаха около две седмици, и когато мислех, че няма да ми се обади, телефона ми звънна.
- Ей Бат' Райчо - ще черпиш. Пробите излязоха и резултатите са.........
Нека обаче първо Ви разкажа легендата. Тази легенда за последен път я чух от Бай Драган ( лека му пръст ) и ще я разкажа така, както той ми я е предал:
Преди много години село Средногорово е било на съвсем друго място, а коритото на реката се е ширело в  гори и поляни, а сегашното корито се е образувало много след създаването на тази легенда. На мястото на днешно село Средногорово е имало овчарки колиби. Малко по - на запад ( в местността Церовец ) е имало и воденица, която е мелила жито на няколкото близки села.
Тогава във време на Османско робство ( или Османско присъствие ) имало богат Османски владетел ( най вероятно става дума за Селим първи Гази ), чиято майка ( Хафизе Айше Хафса Валиде ) е боледувала от неизлечима болест. Владетелят знаел за лековитите извори в близост до турското село Окчилар ( дн. Александрово - а става дума вероятно за минералните извори на Павел Баня ) и турското село Мелемездере ( дн. Турия ), и изпраща майка си там с много голяма свита. Навлизат в южна Средна Гора в  ужасно лошо време. Дъжд и вятър посреща майката на султана в тези размирни години. Конете едвам си поправят път през река "Гюрля", и когато времето се смрачило спират в Турският пост, който се намира в местността "Бели бряг". Постройката на поста е била доста голяма . Освен огромна конюшня е имал и две големи помещения за охраняващите прохода Турски войници. Там именно се настанява и майката на султана, с надежда лошото време да отмине. То обаче не било благосклонно към тях и в продължения на няколко дена се изсипвал дъжд, а пътищата били кални и непроходими за каруци и хора. Така майката на султана е била заложник на лошото време около няколко седмици. Войската, която я е охранявала обаче имала нужда от храна и вода за този неочакван престой там. Гората е била пълна с дивеч, но водата за пиене била доста малко. Река "Гюрля" течала мътна и влачела дървета и скали по - пътя си. Така се стигнало до заповедта всеки, който ходи на лов да търси и извори за вода. На вторият ден от пребиваването си , майката на султана започнала да пие вода от близкият извор - донесена им от турските войници. Бурята ставала все по - лоша на вън, а майката на султана започнала да се чувства все по - добре. На следващият ден войниците се връщат с богат лов и носят вода от друг извор, по - отдалечен  от поста. Прежадняла майката на султана отпива глътки вода. Следващите дни са съдбоносни за нея. Тя вдига температура, започва треска и когато всички мислят, че си "отива"........... постовият от вън я вижда как излиза и започва да се смее под дъжда. Заповедта е веднага да се донесе още от тази вода, и в проливният дъжд тръгват Турски войници за този извор. След края на дъждът нищо и никой не е можел да убеди майката на султана да си тръгне от този военен пост. Около месец е пиела вода  от този далечен извор, и от по близкият. Изпраща конник да съобщи на султана, че е по добре и че иска всеки месец да идват войници, за да вземат вода от изворите. Майката на султана умира на преклонна възраст от старост в Истанбул, но докато е жива всеки месец към Средна Гора са идвали конници от Истанбул, за да пълнят и носят вода. Този Турски пост става и основна база за войските на Сюлейман Паша, при боевете при Шипка - 1877 г. Там именно е лагерувала  и армията на Сюлейман Паша, преди да започне настъплението.
Както виждате няма невероятни събития и хора. Няма фантастика и религия - просто една легенда, която аз реших да проверя.
Така и доведох моят приятел геолог, за да вземи проби от тези два извора. Кое всъщност прави водата лековита. Дали наистина е така или има мистика във всичко това.
Да се върне към взетите проби. Изненада за мен, а и най - вероятно за Вас да чуете какви резултати дадоха те:
Извор "Изток "- Той се намира на 200 метра източно от селото заобиколен от стръмни, но ниски върхове. Проби са взети от три места на извора, две места на около 20  - 30 метра от него в посока запад, и две проби в дълбочина
Оказа се, че тази вода извира и минава през "Зеулит". Чакайте - не учестявайте пулса. Количеството е твърде малко и е на неговото производно "Натролит". Какво можем да прочетем за "Натролит":
"Натролитът принадлежи към групата на влакнестите зеолити. Натролитът (Natrolite) е вулканичен минерал от едноименната група в клас силикати и представлява хидратиран натриево - алуминиев силикат...."
Ако случайно някой от Вас не знае какво е "Зеулит" - помествам линкове след статията. Досега бяха известни само едни образования от "Зеулит" в село Бели Пласт до Кърджали. "Натролитът" обаче е производно на "Зеулит" и има много по - различно действие върху човешкият организъм.
Извор "Юг" - Тук не бих казал, че има изненада. В годините коритото на река "Гюрля" е заливала многократно този извор. Както знаем самата река е златоносна и е съвсем в реда на нещата при пробите да бъде открит .......... черен силициев деоксид. Това е така нареченият Черен Кремък, който е основа на пясъка.
Така разкрих пред Вас какви са пробите от двата извора и Ви давам много информация за разглеждане. Линковете от долу ще докажат само моето твърдение. За тези, който не вярват, ще публикувам и геоложка  карта на България, където се вижда, че скалите в село Бели Пласт, и част от скалите в село Средногорово са с еднакъв произход.
Дано не съм Ви отечкил с тази история, но исках да я споделя с Вас.......
ПП: Ето и линкове за това, което твърдя:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B5%D0%B2_%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D0%BA%D1%81%D0%B8%D0%B4
https://www.youtube.com/watch?v=Gh9ksDue10I
http://leididi1.blog.bg/hobi/2014/03/14/bylgariia-nai-bogatoto-nahodishte-na-zeolit-klinoptilolit-v-.1247693


понеделник, 16 юни 2014 г.

НЛО над село Средногорово

Между пълнолунието на петък 13-и и Видовден, тази събота над Средна гора, близо до Казанлък е наблюдавано още едно необичайно явление -  НЛО. За него днес ни писа Николай Колев – секретар на читалището в село Средногорово. Предлагаме ви разказа му без редакция:
Здравейте! Казвам се Николай Колев и съм жител на с.Средногорово, работя като секретар на читалището.
Иска ми се да ви разкажа за едно необичайна гледка, на която случайно станах свидетел в събота,14-и юни, малко след 21:30 вечерта. Тъкмо почти се беше стъмнило и излязох на двора на прохлада и свежест след следобедния дъжд в селото. Живея във високата част на селото, а погледът ми беше насочен към гората насреща.

Изведнъж бях смаян от нещо като феерия, избухване или не знам как да то нарека, което се появи над билото на планината в далечината на запад . Появи се огромно огнено кълбо придружено с озарение, да го кажем и ореол от силна светлина и огнени цветове. От мястото се насочи към небето голям пламък във формата на неправилен триъгълник, но с променящи се очертания. Все едно горящ самолет, който се издига нагоре. Този летящ огън се насочи на север, но в същото време се приближи и към небесното пространство над селото. Започна да се издига по-нависоко и се превърна в светеща топка, но все още беше под облачния свод и ясно се забелязваше. 
В един момент направи завой и сякаш още повече се приближи. За малко да се разочаровам, че ще се изгуби над облачния слой, но остана. Това небесно тяло изведнъж угасна, но на мястото на светлината се очерта тъмният силует на този обект, на фона на все още светлеещите непомръкнали и полупрозрачни облаци над него.
Това безспорно бе НЛО, което за няколко минути стоя неподвижно над селото, като по някакъв неясен скоростен механизъм и движение слезе още  по-ниско, точно над селото ни, но достатъчно високо, за да не може да бъде видян в подробности.
Обхвана ме известно безпокойство и страх, да не би да съм забелязан от обекта, или пък да направи нещо необичайно, стоейки над селото ни. Чувствах, че НЛО-то владее някаква непозната за нас сила, пред която сме безпомощни. Видяното до момента беше като във филм за научна фантастика.
Все пак останах да го наблюдавам. След около 2-3 минути, обектът се насочи на север по посока на с.Горно Черковище и се скри зад склона в тази посока. Казват, че тези явления се крият от хората, за да не би да се получи паника и да се скрие очевидната истина, че сме безсилни пред мощта на чужда цивилизация.

Аз бях свидетел на такова явление доказващо съществуването на НЛО, но нямах готовност и подходяща техника да го заснема. Надявам се, че споделяйки за видяното , ще бъде интересно за хората от казанлъшкия край, а и това е самата истина.
                                                                                                       С уважение: Н.Колев

Снимката е илюстративна, не е от наблюдаваното от Николай Колев НЛО
 С благодарност към Kazanlak.com
Ето и цялата статия:
http://www.kazanlak.com/news-15506.html