"Да почистим България за един ден", а дали трябва да го има този ден ?

"Да почистим България за един ден", а дали трябва да го има този ден ?
Ако всички ние поддържаме чисто около нас.
Ако всички ние се грижим за природата ежедневно, ежечасно, дали ще има такъв ден.
Защо не го правим ли ?
Защо ли ?
Защото си мислим, че това не е наша грижа, че това е грижа на друг. Защото си мислим, че затова си плащаме "Такса смет", някой друг да ни върши работата.
ГРЕШКА....ГОЛЯМА ГРЕШКА
Ние сме тези, от който зависи всичко около нас да е чисто и красиво. Защото чистотата е, освен за красота и  здраве е и за БЕЗОПАСТНОСТ.
Защо пък БЕЗОПАСТНОСТ ???
През тези две години, в който поддържам този БЛОГ многократно съм призовавал за  изчистване на реката в селото от боклуци, наноси и сасове. Никой от кметство Средногорово не взе нужните мерки. Не само това, ами ме обвиняват в заяждане с властта. Каква е равносметката ?
- Залети мазета, който два дена се отводняваха
- Подкопани темели на къщи.
- Притеснения на хората в селото от високото ниво на водата.
Помня преди 6-7 години, когато трактор влезе в коритото на реката и успя да я направи по - широка в опасните участъци. Помня, че този трактор премахна и сасовете от единият край на селото до другият. Помня, че АЗ бях против това. Отново говорих с тогавашният кмет, за това че се изсичат дърветата, за това че се разваля коритото на реката, за това че лятото тази река ще пресъхва. Както виждате не съм опонент само на това ръководство, а бях и на миналото, когато правеха неща, който не бях съгласен с тях.
Трябва обаче да призная, че въпреки тези мой изразени недоволства нямаше сегашното притеснение на жителите в улиците покрай реката.
Разбира се, че имам ясна концепция за коритото на реката от местността 'Бели Бряг" та чак до "Двата Моста", но затова има време.
Едва сега започва дъждовният период, а ние вече имаме поражения по - къщи и дворове. А какво ще правим през дъждовният месец май ? ? ?

Страшна демографска прогноза за село Средногорово.....

В четвъртък ( 10.04. 2014 г) излезе поредният доклад на  Българската Стопанска Камара, посветен на селските райони в България. В нея се цитира проф. д.ист.н. Трендафил Митев от УНСС , който дава статистика за засегнатите от "демографският взрив" села в България. Там на 73 место се вижда и село Средногорово.
Класирането на селото в "челната" десетка за демографски сриващи се села е силно обезпокоително.
До 126 място са села с под 200 жители, а в този доклад се казва и следното:
"..... Силно влошена е ѝ възрастовата структура на населението, само 15% от жителите са на възраст до 18 години ( при нас в село Средногорово този процент е 0) и ако този процент е близо до средния за страната, то 26 ( за село Средногорово е 82% ) на сто от населението на областта е на възраст над 65 години, отчита статистиката........"
Позволих си намеса в цитата, за да видите, че  тези данни чертая мрачна перспектива за селото.
Ето и част от доклада на проф. д.ист.н. Трендафил Митев от УНСС:
"..... Сгрешена политика, поставяне на неправилните хора, не търсене на методи за възстановяване на селата са само малка част от лошата макроикономическа обстановка в селата с под 200 жители......"
И още:
".... Само спешни мерки могат за избавят селата на първите 120 места от изчезване. Картата на България е голяма, но до 2025 година ще се заличат села като Граничак, Боянова и др......."
Тъжно, много тъжно, че и ние с Вас скъпи жители на село Средногорово се числим към ОБРЕЧЕНИТЕ, а СПЕШНИ МЕРКИ НЯМА.....
И още:
"....... Напускането на отдалечените села от работоспособното население ги прави "села призраци" и ги обрича на изчезване в близките 10 години........."
И още:
"....... Политиката на селата с прогресивно намаляващо население е да се привличат млади хора, както за инвестиция така и за метод и начин на живот......"
Не ми беше трудно да копирам тези цитати, но ми стана болно от това.
До края на месец април ще излезе и проучването на  Центъра за Демографска Политика, а следейки от близо развитието на живота в село Средногорово мисля ,че там прогнозите ще са отчайващи.

Цялото проучване, както и целият доклад може да видите от прикрепените връзки към тази публикация.

http://bgdemography.eu/index.php/publikatzii/121-demokratichen-prehod-ili-tzivilizatzionen-kolaps
http://www.bia-bg.com/news/cat/2/pg/1/
http://www.strategy.bg/StrategicDocuments/View.aspx?lang=bg-BG&Id=444

Уникални снимки от вътрешността на НУ " Христо Ботев " село Средногорово

…А като няма път, няма и дом
…А като няма дом, няма и сърце
…А като няма сърце, няма човек
…А като няма човек, нищо не е от значение…
…Точно така живеем в България…
С тези мисли започвам днескашната си статия.
Защо ли ? Защото днес ще пиша за НУ "Христо Ботев" село Средногорово.
Много малко е информацията за това училище, а прословутият "Гугъл" буквално "мълчи" по въпроса. Ето и малко факти, който са достъпни в интернет пространството, и могат да се докажат:
- 1976 година е преустроено за "Специфични деца", с различни способности и психични отклонения
- 1986 година - 250 деца на пълен пансион
                            - 36 учители
                           - 12 училищни занимателни
                           -  4 готвач
- 1988 година - 302 деца на пълен пансион
                            - 38 учители
                            - 12 училищни занимателни
                            - 4 готвача
Миналото на училището е обвито в мъгла. Създадено е като Училище, което ще приеме децата както от село Средногорово така и от съседните села. Тогава селото е наброявало численост около 800 човека, а според някой сведения са стигали до 1200 човека. Въпреки че в книгата "Средногорово — минало и настояще" има малко по - различни данни, това, което "изрових" в Библиотека "Искра" е доста по-различно
Но нека се върнем към гледките от училището. Разказват се небивали истории както за самото училище така и за подземията под него. Все още когато погледнеш през разбитите прозорци те побиват тръпки, и за нищо на света не ти се иска да влезеш. Тези снимки са направени преди около 10 години. Имаше билкар, който използваше училището, за да суши билки, и част от тези снимки са от него. Да, минал съм ги през "Фотошоп", но идеята е да се види какво има вътре, защото от вън училището изглежда страховито.
Какво е бъдещето му ?
Всичко ще започне, когато се случи някоя беля, защото сега няма пари за него, а и желание за промяна липсва. Покривът е наклонен и керемидите са готови да се изсипят върху човек или кола минаващи от долу. Въпрос на време е.
А до тогава ни остава да се молим, когато това стане да няма човек или кола отдолу.

Колко тъжно.......

Този разказ е за село като Средногорово. Ако не се вземат необходимите мерки рано или късно някой от нашите деца ще напише тези редове. Моля прочетете ги и се замислете.
Ето го и самият разказ:

"След десет тежки години, прекарани в чужбина- далеч от приятели и близки, се върнахме у дома за няколко дни- да видим тези, за които толкова много сълзи проляхме през годините.
Решихме да се качим на село, макар да знаем, че вече няма да намерим никого. Искахме за последен път да се докоснем до мястото, където прекарахме едно вълшебно детство, преди да бъдем прокудени извън граница да търсим препитание…

Оставихме колата долу на пътя и тръгнахме по тясната пътечка. Колкото повече се изкачвахме, толкова по-силна беше тишината. Усещането беше болезнено… острия й писък започна да дразни ушите ни. Бурени дращеха дрехите и майсторски рисуваха с червена боя по краката ни… Но не спираме. Продължихме да се промъкваме между тях, за да стигнем там горе, на върха.
Най-сетне стигнахме до пътеката, която води до позната каменна къща, покрита с тикли, чийто комин навремето не спираше да пуши. В този миг останахме безмълвни. Пътеката- обрасла, вратата- олюпена и обвита в паяжини. Пейката пред къщата, където баба и дядо се припичаха на слънце, вече беше изгнила… Чешмата одавна беше пресъхнала. Свалихме паяжините от прага и седнахме за секунда да отдъхнем. Огледахме се… Околните къщички също бяха потънали в траур. Нямаше никого… Комините напразно очакваха някой отново да запали искрата в огнището, да сложи гозба, или питка и уханието им да се разнесе из цялата махаличка…

Но това ще си остане блян. Комините ще се разрушат, къщите ще се съборят, ще се заличат от лицето на земята. Сякаш никога не са съществували, сякаш никой не е живял там, никога…
Всичко си отива… Ние също ще си отидем… незабелязано. Но докато сме тук, винаги ще си спомняме тази гледка. Накрая остават единствено спомените, които безмилостно ще раздират душите ни, подобно на обраслите бурени, които драскаха краката ни…"

http://www.silnabulgaria.com/села-потънали-в-траур/