Днес във "Видни личности родени в село Средногорово" Ви запознаваме с нашият съвременник г-н Стойко Паров

Видни личности родени в село Средногорово
Днес във "Видни личности родени в село Средногорово Ви запознаваме с нашият съвременник г-н Стойко Паров
Роден на 18 май 1948 г. в с. Средногорово, община Казанлък. Поради това, че е в
родното му село е нямала родителен дом и нивите са били вече засети с посеви,
майка му ползва услугите на родилен дом Казанлък и го записва, че е роден в
Казанлък.
На две години остава сирак без родители, тъй като комунистическото
правителство не е изградило мрежа от медицински услуги - майка му почива от
туберкулоза, а баща му от възпаление на бъбреците. Любимата държава му
става майка и го подслонява в своите сиропиталища под грижата на миловидни
възпитатели.
Кюстендил, Сливен, Стара Загора – градове, в които малкият Стойко се
оформя като човек.
Първите 5 лв. джобни Стойко получава от вуйчо си, който при посещение в
Стара Загора му ги дава да се почерпи за рождения си ден. До тогава Стойко не е
познавал финикийските знаци, въпреки че е бил вече в трети курс на техникума.
Държавата не го е запознавала с тези финикийски знаци, защото на баща му, едва
25 годишен когато почива, не му достигало 3 месеца до изискуемите се 5 години
трудов стаж, за да може синът му да получава пенсия като сирак.
Вече големият, пълнолетен Стойко се ориентира да следва и успешно
завършва като инженер в Русия – гр. Тула като ползва стипендия на казанлъшки
завод заедно с още 7 българчета от същия випуск. Тъй като парите не му стигали
Стойко се записва на студентска бригада след първи курс и три месеца през
лятото работи на строителни обекти в Казахстан. За тези 3 месеца получава
2000 рубли – огромна сума за онези времена, когато месечната стипендия е 70
рубли. Сравнете с безплатния студентски труд в България.
От 1973 Стойко започва трудовия си път.
Ето жизнения му път по години:
1948 – 18 май роден
1948-1951 диша въздуха на родното си село Средногорово
1951 -1955 Кюстендил, детски дом сиропиталище - местност Хисарлъка
1956-1957 Стара Загора първи клас училище
1957-1963 Сливен – завършва 8 клас
1963-1967 Стара Загора – завършва техникум
1967-1973 Русия - следва машиностроение
1973-1979 Казанлък - работи в казанлъшки завод
1979-1980 Казанлък - работи в друг казанлъшки завод
1980-1999 Пловдив – работи в пловдивски завод
1999-2011 Пловдив – работи консултант на свободна практика
2011 и досега пенсионер, но някои фирми още ползват неговите консултантски услуги
Други: 1967 г. - получава звание „майстор на спорта” и става шампион на
България в двойка мъже по спортна акробатика

Кога е празникът на село Средногорово ?

Не коректно подадена информация.
Преди около две седмици получих множество поздравления. Бях учуден че ги получавам, защото поводът беше "Празникът на село Средногорово"
В сайт "Фолклорни фестивали и събори" има цяла статия за това:
    Празник на с. Средногорово    
с. Средногорово, Община Казанлък, Област Стара Загора
06.05.2014 г. - 06.05.2014 г.
Село Средногорово...
Празник на селото - Гергьовден
ТАЗИ ИНФОРМАЦИЯ НЕ ОТГОВАРЯ НА ИСТИНАТА.
Празникът на село Средногорово е около Димитровден ( 26.10 ) и се мени от кметство Средногорово, като може дори да мине и Архангеловден  ( 08.11), като през 2012 година дори беше на 10-ти ноември  - събота.
Лично аз съм водил много дебати около това кога и къде да е празникът на селото. Моето мнение е, че трябва да е първата събота след Димитровден, но тогава има църковни празници като Архангелската задушница, затова е толкова променлива датата на този събор.
Не знам кой е подал грешна информация на този сайт, но питах редакторите на сайта, и те ми отговориха, че информацията е потвърдена и за 2014 година.
Ето и самата некоректно подадена информация на сайт :

http://www.sabori.bg/folk_fest_sub/view.html?oid=15680

Тайните на село Средногорово

Беше утрото на един от първите топли пролетни дни на 2001 година, когато бай Драган ( лека му пръст ) дойде с каруцата пред вкъщи и извика:
-Хайде Райчо, идвай да те водя с мен, да видиш нещо интересно, докато иманярите не са го разрушили напълно.
Успях само да облека дрехите и обуя ботушите, защото бай Драган нетърпеливо обикаляше в къщи.
-Това, което ще видиш го знаят само малцина иманяри, а Китов ( лека му пръст ) може само да мечтае за такова нещо. Там ходят малцина посветени, но съм учуден, че чак  от Велико Търново имаше една кола с иманяри.
Тръгнахме с каруцата, а коня пое от "Читашки Гробища" към "Церовец" и точно след като излязохме от селото бай Драган спря коня..
-Тук Райчо е имало воденица. Няма дупки копани от иманяри, защото знаем за нея аз и още двама в селото, но сега и ти вече знаеш за нея. В реката на близо са вадени няколко малки делвички със златни монети, като за две съм сигурен, защото съм ги виждал тези монети.
Конят продължи по асфалтовият път и стигнахме до бившите овчарници, от който беше останало само основи. Конят спря, и бай Драган рече:
-Тук в дясно имаше чешма, стара и малка, а тази отсреща, която тече я направиха ТКЗС-то през 1964 година. Тук на този разклон е било тайното събрание на Хайдуците, който са ограбвали хазната минаваща през Балкана. Там отсреща, малко над трафопоста е имало една къщичка, но за нея не знам почти нищо. Помня само кирпичена, преди да я съборят, за да направят трафопоста. Тук пътя се дели на две, но обикаля именно това, към което те водя.
Конят пое по стръмният път, а ние с бай Драган вървяхме след него, а на мен все по - интересно ми ставаше. Не бяхме изкачили върхът и........ първата могила беше пред нас. Бай Драган даже и не спря до нея.
-Виж какво лошо нещо са хората Райчо. Разкопават гроб могилите, за да търсят злато. От 30-те могили тук, който аз знам, има само 3-4 който не са копани. А златото не е там Райчо, златото е в реката.........
Продължихме да говорим за жестокостта на хората, когато пътят ни отведе на една огромна поляна.
-Тук Райчо е бил входа на града, и тук са биле двете статуи, през който се е влизало в уличките на този град.
Погледнах и.........занемях от учудване. Множество могили с височина от 2 до 20 метра във височина бяха разпръснати на няколкото поляни в необясним за мене порядък. Керамика се виждаше на всеки метър, а за мое учудване в далечината се виждаше......село Средногорово.
Започнахме да обикаляме от могила на могила, от зид на зид, а те......нямаха край. Виждаха се иманярските набези по - могилите. По целите ливади имаше доста плътно копани дупки и тераси, от които нямаше огромни чимове трева.
-Тук Райчо, е намерен златният бокал и няколкото златни малки чашки с него, а там до голямата могила е имало ризница, доспехи и златен меч. Това не съм го видял с очите си, затова не мога да твърдя със сигурност.
Обиколката ни продължи най - малко 3 часа, а не бяхме минали и половината. Безброй малки могилки имаше разпръснати в горичките в близост до тези полуразкапани поляни. Удивен бях и от пресъхналата река в близост до тези могили. Огромно ждрело цепеше на две планината, а реката.....беше пресъхнала отдавна и само в силно дъждовни години има вода в нея.
-Виж Райчо от другата страна на ждрелото. Там също има могилки, но не съм ходил никога на там........
Бай Драган почина и отнесе със себе си част от историята и историческите местности, но това, което ми е казал и показал обещах да го споделям, за да не се забрави.
Надявам се съм Ви заинтригувал ? Местността е "Церовец" а селото на близо се казва Средногорово.