-Хайде Райчо, идвай да те водя с мен, да видиш нещо интересно, докато иманярите не са го разрушили напълно.
Успях само да облека дрехите и обуя ботушите, защото бай Драган нетърпеливо обикаляше в къщи.
-Това, което ще видиш го знаят само малцина иманяри, а Китов ( лека му пръст ) може само да мечтае за такова нещо. Там ходят малцина посветени, но съм учуден, че чак от Велико Търново имаше една кола с иманяри.
Тръгнахме с каруцата, а коня пое от "Читашки Гробища" към "Церовец" и точно след като излязохме от селото бай Драган спря коня..
-Тук Райчо е имало воденица. Няма дупки копани от иманяри, защото знаем за нея аз и още двама в селото, но сега и ти вече знаеш за нея. В реката на близо са вадени няколко малки делвички със златни монети, като за две съм сигурен, защото съм ги виждал тези монети.
Конят продължи по асфалтовият път и стигнахме до бившите овчарници, от който беше останало само основи. Конят спря, и бай Драган рече:
-Тук в дясно имаше чешма, стара и малка, а тази отсреща, която тече я направиха ТКЗС-то през 1964 година. Тук на този разклон е било тайното събрание на Хайдуците, който са ограбвали хазната минаваща през Балкана. Там отсреща, малко над трафопоста е имало една къщичка, но за нея не знам почти нищо. Помня само кирпичена, преди да я съборят, за да направят трафопоста. Тук пътя се дели на две, но обикаля именно това, към което те водя.
Конят пое по стръмният път, а ние с бай Драган вървяхме след него, а на мен все по - интересно ми ставаше. Не бяхме изкачили върхът и........ първата могила беше пред нас. Бай Драган даже и не спря до нея.
-Виж какво лошо нещо са хората Райчо. Разкопават гроб могилите, за да търсят злато. От 30-те могили тук, който аз знам, има само 3-4 който не са копани. А златото не е там Райчо, златото е в реката.........
Продължихме да говорим за жестокостта на хората, когато пътят ни отведе на една огромна поляна.
-Тук Райчо е бил входа на града, и тук са биле двете статуи, през който се е влизало в уличките на този град.
Погледнах и.........занемях от учудване. Множество могили с височина от 2 до 20 метра във височина бяха разпръснати на няколкото поляни в необясним за мене порядък. Керамика се виждаше на всеки метър, а за мое учудване в далечината се виждаше......село Средногорово.
Започнахме да обикаляме от могила на могила, от зид на зид, а те......нямаха край. Виждаха се иманярските набези по - могилите. По целите ливади имаше доста плътно копани дупки и тераси, от които нямаше огромни чимове трева.
-Тук Райчо, е намерен златният бокал и няколкото златни малки чашки с него, а там до голямата могила е имало ризница, доспехи и златен меч. Това не съм го видял с очите си, затова не мога да твърдя със сигурност.
Обиколката ни продължи най - малко 3 часа, а не бяхме минали и половината. Безброй малки могилки имаше разпръснати в горичките в близост до тези полуразкапани поляни. Удивен бях и от пресъхналата река в близост до тези могили. Огромно ждрело цепеше на две планината, а реката.....беше пресъхнала отдавна и само в силно дъждовни години има вода в нея.
-Виж Райчо от другата страна на ждрелото. Там също има могилки, но не съм ходил никога на там........
Бай Драган почина и отнесе със себе си част от историята и историческите местности, но това, което ми е казал и показал обещах да го споделям, за да не се забрави.
Надявам се съм Ви заинтригувал ? Местността е "Церовец" а селото на близо се казва Средногорово.
Няма коментари:
Публикуване на коментар